Материалите за прецизна обработка са разделени на две категории, метални материали и неметални материали. За металните материали най-голяма е твърдостта на неръждаемата стомана, следвана от чугуна, следвана от медта и накрая алуминия. Обработката на керамика и пластмаса принадлежи към обработката на неметални материали.
За изискванията за твърдост на материала, в някои случаи, колкото по-висока е твърдостта на материала, толкова по-добре. Тя е ограничена само до изискванията за твърдост на машинните части за обработка. Обработените материали не могат да бъдат прекалено твърди. Ако са по-твърди от машинните части, не могат да се обработват. Материалът е умерено мек и твърд, което е поне с една степен по-ниско от твърдостта на машинните части. В същото време зависи и от функцията на обработваните устройства и разумния избор на материал на машинните части.
Ето защо, преди обработката, трябва да обърнем внимание на плътността на материала. Ако плътността е твърде голяма, това е еквивалентно на голяма твърдост, а ако твърдостта надвишава твърдостта на машинната част (струг), обработката е невъзможна, което не само ще повреди частите, но и ще причини опасност, като например стругът да излети и да нарани хората. Следователно, най-общо казано, за механична обработка качеството на материала трябва да бъде по-ниско от твърдостта на машинния инструмент, така че да може да се обработва.
